Този сайт използва бисквитки (cookies) за да може да ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Продължавайки да разглеждате този сайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки от него!

История

на ИЕЕС - БАН

ИЕЕС е основан през 1967 г. като Централна лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ) с основна задача да обслужва развиващата се батерийна индустрия в България. За кратко време лабораторията става център за актуални научно-приложни разработки и ядро на фундаменталната електрохимия в България.

През 2004 г. се преименува на Институт по електрохимия и енергийни системи, а през 2012 г. приема името на един от основателите си и пръв директор, академик Евгени Будевски.

След 50 плодотворни години, в резултат на усилията на няколко генерации учени, сред които трима академици, ИЕЕС е водеща национална научно-изследователска организация в областта на електрохимичните енергийни системи, добре разпознаваема на регионално и международно ниво. Учени от ИЕЕС работят в престижни научни центрове в целия свят, а емблемата ИЕЕС е знак за качество в международната електрохимична общност. Този авторитет се базира на ясно поставени стратегически цели и висок професионализъм.

Директори на ИЕЕС - хронология

акад. дхн Евгени Будевски
акад. дхн Евгени Будевски
1967 - 1993

Акад. Евгени Будевски започва своята научна дейност в областта на електрохимията през 1949 г. в катедра “Физикохимия” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1959 г. ръководи секция „Електро-кристализация“ в Института по физикохимия на БАН. През 1967 г. става един от основателите на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ).

С новаторски усет четвърт век той ръководи Лабораторията и играе ключова роля в развитието и утвърждаването ѝ като водеща научна организация със значителен принос за развитието на приложната електрохимия и електрохимичните източници на ток. Оборудваният с разработени в ЦЛЕХИТ първични цинково-въздушни батерии електрокар изминава първите си 220 км шест месеца преди прототипа на Дженеръл Мотърс, а с внедряването в реалното производство на създадената технология за литиеви елементи, България става четвърта в света в тази област.

По-долу е представена неговата активна научна дейност.

проф. дтн дхн Здравко Стойнов
проф. дтн дхн Здравко Стойнов
1993 - 2011

По време на ръководството на проф. Здравко Стойнов ЦЛЕХИТ прераства в самостоятелен институт, участващ активно в Европейското изследователско пространство (ERA) и в световния пазар на научни продукти. В този период израстват 12 нови професори и трима академици – редовни членове на БАН.

Председател на Общото събрание на Българската академия на науките в периода 1996 - 2008 г., когато е завършено преустройството на БАН, включително и третата му фаза – микро-икономическо преустройство, с което се утвърждава окончателно проектния принцип на финансиране на Академията, както и активното ѝ участие в ERA.

Научните интереси на проф. Стойнов са свързани с развитието на метода на импедансния електрохимичен анализ. Основна негова заслуга е адаптиране и прилагане на метода за импедансни измервания на батерии. Този подход по-късно е въведен в американски и руски институти за космически изследвания, както и в реномирани европейски лаборатории. Разработките му в областта на нестационарния импедансен анализ, диференциалния импедансен анализ, диференциалната кулонометрична спектроскопия и диелектричната импедансна спектроскопия, позволяват да се разшири приложението на импедансния метод не само върху различни електрохимични преобразуватели на енергия, но и върху други нестационарни системи. Днес тези методи се прилагат от все по-голям брой учени и изследователски колективи в света.

Понастоящем разработва нови оригинални импеданс-базирани алгоритми за мониторинг и диагностика на горивни клетки и батерии.

проф. дхн  Дария Владикова
проф. дхн Дария Владикова
2011 - 2015

Дария Владикова е професор по електрохимия и доктор на химическите науки. Работила е в областта на кристалния растеж, химия на твърдото тяло и материалознание.

През последните 15 години научните ѝ интереси са концентрирани върху електрохимични изследвания на твърдооксидни горивни клетки. Автор на над 100 публикации, в т.ч. съавтор на една монография, 5 глави в колективни монографии и статия в Енциклопедия по електрохимични енергийни източници (Elsevier).

Проф. Владикова е член на Научния комитет към Управителния съвет на Съвместно предприятие „Водород и горивни клетки“ (СП ГКВ), представител на БАН в Общото събрание на Новата европейска изследователска група по горивни клетки и водород (N.ERGHY) и в Управителния комитет на Европейския изследователски енергиен алианс.

Носител на Наградата “Херман Гьор” на Европейския форум по горивни клетки.

проф. дхн Евелина Славчева
проф. дхн Евелина Славчева
2015 - и понастоящем

Завършва ХТМУ София, специалност „Електрохимия”, защитава докторска степен върху корозионни инхибитори, доктор на химическите науки с дисертация в областта на водородните технологии.

Основател и ръководител на секция „Водородни системи с полимерен електролит” в ИЕЕС. Експерт в областите: генерация на водород чрез електролиза на вода в клетки с полимерен електролит, горивни елементи, електрокатализ, електрохимични сензори, функционално електростимулиране, корозия.

Стипендиант на Кралското химично дружество, Великобритания; Немската служба за академичен обмен; Фондация „Фокслваген”. Старши изследовател в Технически Университет Аахен, Германия 2002-2005 г. Бенефициент по програмата „Мария Кюри” на Европейския съюз за кариерно развитие на утвърдени учени 2009-2011 г. Председател на Научния съвет на ИЕЕС 2012-2015 г.

Председател на българската секция към Международното дружество по електрохимия (ISE). Председател на Седмото Общо събрание на БАН.

Академици от ИЕЕС

акад. дхн Евгени Будевски
акад. дхн Евгени Будевски
Ученият и учителят. Неизчерпаемата му енергия увличаше всички.

Евгени Будевски е професор по електрохимия от 1964 г. През 1984 г. е избран за член-кореспондент, а през 1995 г. – за академик на БАН.

Световно признато научно постижение на проф. Будевски е експерименталното потвърждение на теорията на Странски-Каишев за растежа на кристалите с двумерно зародишообразуване. Създадената от екипа му уникална експериментална техника позволява да бъдат изследвани сложни електрохимични процеси, като подпотенциална адсорбция на собствени йони, адсорбция на чужди йони, импеданс на бездислокационни кристални стени и др. Установена е и достоверността на теорията на Франк чрез количествени теоретични изчисления на растежа на полигонизирани спирали. Проф. Будевски участва в екипа, получил за първи път в света in-situ STM изображения на отделни кристални стени с атомна разделителна способност.

Последните години на своята научна дейност посвещава на водородните технологии. Ръководител е на екипа, създал оригинална тестова клетка „Easy Test Cell” за оптимизиранe на активните материали и електродни структури в тези системи.

Оставил в наследство над 150 научни публикации и 40 патента със значително влияние в научния свят, авторитетът на акад. Будевски в световната електрохимична общност не намалява.

Член на редакционните съвети на международните научни списания: Electrochimica Acta  и Journal of Power Sources (Elsevier), Journal of Applied Electrochemistry (Springer).

Вицепрезидент на Международното дружество по електрохимия (1974−1978 г.), чуждестранен член на Саксонската академия на науките (1974 г.), академиите “Леополдина“ и „Сърфис“, член на Американското електрохимично дружество, на Комитета по електрохимия към IUPAC (1980-1987 г.), на Съвета по запазване и съхранение на енергията към UNESCO-EPS, на Съвета за изследвания и анализи към президента на република България (1997-2001 г.). Активен организатор и участник в над 200 национални и международни научни форуми, поканен лектор на 3-месечни лекционни цикли в Япония, Швейцария и САЩ. Носител на редица национални и международни награди.

„И тук, в САЩ, българският електрохимик се оприличава на кюлче злато, защото всеки от нас, който се е допрял макар и за малко до златната жила, която съдбата е пожелала да нарече Евгени Будевски, носи частица от нея!” - проф. Пламен Атанасов, почетен професор на ИЕЕС и вицепрезидент на Международното електрохимично дружество.

акад. дхн Дечко Павлов
акад. дхн Дечко Павлов

Дечко Павлов е професор по електрохимия, доктор на химическите науки и от 1997 г., академик на БАН. Той е един от двамата основатели на ЦЛЕХИТ. Заместник директор през периода 1977-1994 г. Създател и повече от 45 години ръководител на секция по оловни акумулатори, завоювала авторитет на световно призната школа с над 250 публикации, над 35 патента, и повече от 4600 цитирания в научната литература.

Основните научни приноси на акад. Павлов са:  изясняване на механизма на процесите, протичащи при технологията на производство и експлоатация на оловно-кисели акумулатори, на реакциите на кислородния цикъл и техните термични ефекти в регулирани с клапан батерии. Той определя и структурите на активните маси на електродите. Настоящите му изследвания са насочени към разкриване механизма на действие на въгленови добавки в отрицателните плочи и оценка на влиянието им върху работата на батериите.

Заедно със своите сътрудници акад. Павлов създава стартерен акумулатор 12-Z-55, внедрен в масово производство в АЗ „Старт”, Добрич. Над половин милион такива батерии се изнасят за оборудване на  автомобилите „Лада”, Русия.  Екипът му разработва и технология за мокро пълнене на тръбести електроди на положителните плочи на тягови батерии, внедрена в заводите АЗ „Енергия”, Търговище, АЗ „Искра”, Пазарджик и завод в Индия.

Акад. Павлов е изнасял лекционни курсове пред академични и инженерно-технически колегии в повече от 24 страни от 6 континента. Книгата му „Оловни акумулатори: наука и технология“, публикувана в 2011 г. на английски език от издателство Elsevier (656 стр.), е фундаментален научен труд, който ползват учени, преподаватели, експерти и технолози от цял свят. През 2015 г. е издадена и на китайски език.

Член на редакционните съвети на международните научни списания: Journal of Power Sources (Elsevier), Bulletin of Electrochemistry (Индия), Элетрохимическая Энергетика (Русия) и на Comptes rendus de l'Acadеmie bulgare des Sciences – Доклади на БАН (България), Journal of Chemical Technology and Metallurgy, (България)  

Почетен член на Американското електрохимично дружество (ECS), член на Международното a/b  общество (Австралия), Американското химическо дружество (ACS), Международното дружество по електрохимия (ISE).

За приноса му към науката и технологиите е удостоен с много международни и национални награди.

акад. дхн Александър Попов
акад. дхн Александър Попов

Александър Попов е професор по електрохимия, доктор на химическите науки от 1997 г. През 2004 г. е избран за член-кореспондент, а през 2008 г. – за академик на БАН. Заместник директор (1994 - 2007 г.) и Председател на Научния съвет (2008-2012 г) на ИЕЕС. Главен научен секретар (2007 г.) и заместник председател на БАН  (2008-2012 г.)

Научната му дейност е свързана с изследване на влиянието на финната повърхностна структура на твърди метални електроди върху: електролитното отлагане на собствени катиони; структурата на двойния електричен слой; адсорбцията на органични молекули; адсорбцията на неорганични аниони; подпотенциалното отлагане на чужди метални катиони.

Получените резултати са пионерни в областта и масово цитирани в световната научна литература.

След 1990 г. той се пренасочва към нова тематика – водородни технологии и енергетика. Работи в областта на методи за безопасно съхранение и транспорт на водород и използването му като редуктор в горивни елементи.

Един от създателите на Българското водородно общество и негов председател от 2004 г.

Знанията и уменията си на учен и изследовател предава на студенти от Югозападния университет, Благоевград, където създава 4 нови лекционни курса.